... или кратък наръчник за Не-правилното им приготвяне
Има определени храни, които се приготвят при определени поводи. Такъв е и случаят с Великденския асортимент, състоящ се от боядисани яйца и козунак. За да няма недоразумения - яйца и козунаци се консумират всекидневно! Дори съм сигурна, че някой експерт, водещ статистиката за яйцеварене и козунакоомитане, компетентно би заявил, че всяка минута по света се сваряват Х яйца и се изяждат Y козунака. Но не за тези прозаични, ежедневни и до болка познати готварски резултати ще говорим. Искам да разкажа за онзи момент от годината, когато нареждаш на масата внимателно подбраните продукти и готварски пособия, обличаш престилката, специално избрана и изпрана, теглиш една за късмет и запретваш ръкави. Започва се с внимателно кипване на вода със стайна температура, сложена на предварително загрят котлон. След достигане на точката на кипене по Целзий, Фаренхайт и леля Цеца от съседният вход, яйцата (гошко, сашко, мими и останалите) се поставят нежно в съда. След точно отброяване на приблизително 5 минути те биват извадени, отцедени, подсушени и пльокнати в предварително подготвените бои. След има няма час работата е приключена (със съмнителен успех) и идва ред на козунаците - този шедьовър на сладкарско-колбасарската промишленост. Пресяваш брашното, баеш на маята, разбиваш яйцата с такова старание и търпение, месиш тестото с такава страст и желание, биеш го с такава всеотдайност и настървение, че няма как да не стане. Просто няма как! Е да ама има!!!
Козунакът ми се беше превърнал в циментова отливка. Никога няма да забравя как го разбивахме с чук и длето, нито кухия звук, с който отломъкът тупна на дъното на чашата с какао. Колкото до яйцата... кога за последно се чукахте със сурови яйца? Незабравимо е усещането на стичащ се по дланта жълтък, празнично оцветен в червено със златни нишки...
Седя, гледам резултата на целодневните усилия и се чудя да плача или да рева истерично. В крайна сметка купих набързо един козунак от магазина, а с моя подпирам книгите на третата лавичка...
Няма коментари:
Публикуване на коментар