или когато храната остане сама
Мамут мигаше ... мигаше на парцали, мигаше на снежинки и най - вече мигаше невярващо. То проблем с прехраната има в третия свят, но кога се беше пренесъл и на третия етаж? Гледаше смутено кулинарното местопрестъпление взирайки се в наядената улика. Някой беше посегнал на Нейната тортичка. Беше изял половината от нея... при това само крема. Явно крадеца имаше и гастрономически претенции. От друга страна трябва да му го признаем, че не е бил егоист - оставил бе другата половина.
Мамут пръхтеше леко и се оглеждаше с подозрителен поглед хората около себе си. Дали е бил този леминг или тази хиена... Но тя знаеше! - Знаеше, че има камери и че никой не би я спрял да ги ползва. Зализа опашка, наточи бивни и се приготви за война. С голямо учудване установи, че записите й бяха предоставени на мига. По-късно разбра какво значи тази мазна услужлива усмивка. Ми че то там нищо не се виждаше, а като се видеше - не се разбираше.
Опашката й вяло се отпусна на земята. Явно нищо не можеше да се направи... но все пак се беше опитала, нали?
С тежка въздишка написа на стената с големи букви "Видях те!" и си тръгна.
Не може да си придставите учудването й, когато на следващия ден видя малък надпис да се извива под нейния. "Съжалявам! Повече няма да се повтори!"
От тогава нататък всяка вечер Мамут с умиление оставяше по някое и друго лакомство на масата.
Все пак друго си е да делиш залъка с приятел.
Мамут мигаше ... мигаше на парцали, мигаше на снежинки и най - вече мигаше невярващо. То проблем с прехраната има в третия свят, но кога се беше пренесъл и на третия етаж? Гледаше смутено кулинарното местопрестъпление взирайки се в наядената улика. Някой беше посегнал на Нейната тортичка. Беше изял половината от нея... при това само крема. Явно крадеца имаше и гастрономически претенции. От друга страна трябва да му го признаем, че не е бил егоист - оставил бе другата половина.
Мамут пръхтеше леко и се оглеждаше с подозрителен поглед хората около себе си. Дали е бил този леминг или тази хиена... Но тя знаеше! - Знаеше, че има камери и че никой не би я спрял да ги ползва. Зализа опашка, наточи бивни и се приготви за война. С голямо учудване установи, че записите й бяха предоставени на мига. По-късно разбра какво значи тази мазна услужлива усмивка. Ми че то там нищо не се виждаше, а като се видеше - не се разбираше.
Опашката й вяло се отпусна на земята. Явно нищо не можеше да се направи... но все пак се беше опитала, нали?
С тежка въздишка написа на стената с големи букви "Видях те!" и си тръгна.
Не може да си придставите учудването й, когато на следващия ден видя малък надпис да се извива под нейния. "Съжалявам! Повече няма да се повтори!"
От тогава нататък всяка вечер Мамут с умиление оставяше по някое и друго лакомство на масата.
Все пак друго си е да делиш залъка с приятел.
:-)
ОтговорИзтриванеИнтересна случка.