Имало едно време една Мамут. Руса била нашата Мамут... руса и невинна. Вярвала в маргаритките, качествения код и доброто. Сутрин с усмивка започвала да се труди, вечер с умиление поглеждала свършената работа, а нощем си лягала с мисълта за оптимизации и подобрения на характеристиките. И докато тази Мамут си живеела в програмната си утопия един Дебел Егоистичен Вулгарен Dev, накратко ДЕВ Dev, кроял пъклените си планове... Не, не, не... това не е вярно... той нищо не кроял... просто самото му съществуване било пъклено и злонамерено. Не може да виним цунамито в преднамереност все пак... Та съществували си двете създания без особенно много допирни точки и никак не си липсвали едно на друго... Докато един ден... Ех, да не беше настъпвал този ден. Има дни, които обезателно трябва да се пропускат в календара и този беше един от тях. Дойде денят, в който двата свята станаха един... Мамут го забеляза отдалеч, но пътя назад беше препречен от падината Дипломация, гората Съдейсвие и реката Екип. Мамут вдигна бивни и с маргаритка в уста се опита да го поздрави. ДЕВ Dev я изгледа високомерно и надменно. Погледът му изразяваше отвращение и презрение. И докато Мамут пристъпваше плахо с треперещ перчем ДЕВ Dev изпръхтя заплашително. Мамут нямаше накъде да отстъпи, докато ДЕВ Dev се хилеше злокобно насреща й, готов да премаже всяко атомче от нейното Аз.
Къде сгреших? Защо ме нападна?... само тези мисли успяха да се промъкнат в малката й черепна кухина преди, по време и след сгромолясването й. Мамут лежеше безпомощно на земята гледайки реещите се пред очите й небесни тела и птички. Чувства, емоции и мисли се надпреварваха в опита си да избягат далече от главата й.
Тя вече знаеше, че нищо няма да е както преди, не и след ДЕВ Dev.........
Предлагам не само да ги скубем, ами направо скалпираме. Да им се незнало и на гадните първобитни дето ще изядат и затрият мамутите от лицето на земята.
ОтговорИзтриване