Събуждаш се сутрин и те гложди едно вътрешно усещане за нередност.... Нещо предстои да се случи и всичко да загуби баланс... Пристъпяш палхо към деня в очакване на неочакваното... И то идва... Цапардосва те изненадващо и падаш без въздух на земята... Оглеждаш се напосоки търсещ опора, но такава няма... Пропадаш надолу, надолу, надолу и сякаш никога няма да спреш... Падането спира, но само временно, колкото да установиш, че може да бъде и по-зле... Светът се върти в безумен танц, а ти стоиш в центъра загубил представа за време и място... Защо? Как? Кога? Къде? Колко?... Значението е безвъзвратно загубено... Умрели са мечтите и сънищата... Животът е загубил цветове и смисъл... Защо се събудих???
24 юни 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)

Няма коментари:
Публикуване на коментар