Да се приведе едно дете в експлоатация не е никак лесна задача. Да го износиш, родиш, обгрижиш, обучиш са нечовешки задачи, с които всеки рано или късно се сблъсква. Днес се замислих какво ли е от другата страна на барикадата.
Всичко започва в 'помещение' с размерите на буркан и колкото и да се опитваш да се измъкнеш изход няма. Когато видиш светлината на края на тунела, се оказва, че има грешка в зададените изходни данни. Първото нещо, което получаваш за добре дошъл е шамар и още преди да се осъзнаеш си се запознал с термометъра и студената вода.
Кърменето може да се сравни с получаването на американска виза - ти искаш, то не пуска. Мама прелива от ентусиазъм и упоритост, а ти се опитай да изплюеш нещо с размера на собствената ти глава.
Трудно е да общуваш с гиганти-идиоти, нищо не разбиращи от елементарни команди като 'гукх', 'амаммма', 'дъгълдъгъл'. И това ми било висш интелект. Висш, ама друг път!
Първата крачка... Представете си да те качат на въртележка с тежък махмурлук, след което те сложат на маратонска дистанция от целта и ти кажат "Ела при тати"... Ти само почакай да ти дойда!
Не пипай! Не яж! Не викай! Не питай! Опитват се да ти промият мозъка с безброй безсмислени правила, които после цял живот ще се учиш да нарушаваш.
Май и на тях не им е лесно да бъдат отглеждани...
Май и на тях не им е лесно да бъдат отглеждани...
За това и порастват комплексирани и озлобени към обществото хора, които при първия удобен момент стават акушер гинеколози и/или родители и тъпкано им го връщат на децата си :).
ОтговорИзтриванеМисля сериозно да размислим по въпроса за естественото подводно раждане по домовете и липсата на всякакви амбиции по отношение на децата. Не съм чувала някой да го е пробвал. Може а е работещо...